С това, което ще напиша рискувам да бъда убита, обаче ЩЕ РИСКУВАМ! :)
ВИДЯХ ГО! Мъжът на мечтите ми! Мда... Купуваше си хамбургер точно преди мен. Висок, с костюм, хубав часовник (мале, какво съм забелязала чак...), най-приятния парфюм на света... Колената ми омекнаха (БУКВАЛНО)! Поръчката му се забави (за моя радост), а аз не свалях очи от него. Със сигурност е забелязал, че е наблюдаван, защото не съм от най-високите, а погледът ми през цялото време беше насочен към него. В главата постоянно ми се вътряха мисли като "дали да го заговоря?", "как да го заговоря?", "ще изглеждам смешна като го заговоря"... А докато аз мислех... Той си тръгна, но остави ярък спомен за себе си в съзнанието ми.
ЩЕ ТЕ СРЕЩНА ПАК ОБАЧЕ! ЗНАМ!
А дотогава... Мирисът на кожата ти, профилът на устните ти, всеки поглед, всеки жест...

кака, и аз веднъж, два пъти съм виждала МОЯТ МЪЖ! Само че в София шанса да го срещна пак е 1: 1 000 000...За смтка на това имам снимка с Вин Дизел ;) Дези

....е как не ме позна......на опашката с хамбургерите. Сега аз знам, че излъчването ми е магнетично и заслепяващо, но ние с теб отдавна се знаем и си мислех, че ще ме различиш. Няма нужда да ти омекват колената - знае приятелите сме за това да си помагаме.........