Скоро станах на 24. 24 години. От тогава съм в едно странно състояние... Докато на 23 се чувствах малко момиченце, вече се чувствам жена. Или поне броят на годините ми предполага, че трябва да се чувствам така.
Въпросът е, че НЕ ЗНАМ! Не знам на къде...
24 години и аз. Аз - с много хора, но сама.
И коя съм? Веселата какичка, която не спира да лудее по дискотеките и се прибира боса, или тъжната уморена от живота жена, която си ляга в леглото вечер?
И кой търся? Някой, който ще ме обича, уважава и ще дава всичко за мен и моето добро, или някой лош мъжага, с който да ходим по кръчмите и винаги да има нещо неочаквано във връзката ни.
Тези странни мисли са влезли в главата ми напоследък... И страх. Много страх от бъдещето... И от тъмнината. Тъмнината, в която не виждам светлина. Дали ще я намеря? Или ще продължавам да живея в мрак и страхове...
И между другото - започвайте да ме запознавате с всички ваши двободни приятели, че то... стара съм вече!

Ето ме и мен на 24:

Стара била :))))
Ей, момиченце!

И с тия желания за срещи със свободни никак не ми харесваш, чети за мойте срещи и се отказвай, докато е време!